Аспекти на слабеене #2: Видовете храни

Малко, след като през 1974 година унгарският архитект Ерньо Рубик представя на света триизмерния си пъзел, добил популярност като "Кубчето на Рубик", най-продаваните книги стават тези, които описват стъпка по стъпка различни методи за нареждането куба-загатка. Хората обожават енигмите само когато знаят, че имат подръка решението. За съжаление, трябва да ти кажа отново, че за пъзела с постигането на желана фигура всеобщовалиден отговор НЯМА! Има много търпение, прилежност, събиране на знания, мислене и ... себеопознаване. Целта ми е да ти дам неангажирани с търговски марки знания, да те окуража да мислиш и да те насърча да се самоопознаеш. Получила всичко това, ако си достатъчно упорита - ще успееш!

Анонсът "Видове храни" е съвсем нормално да те зареди с очакването да получиш окончателния списък с "добри" и "лоши" храни, "храни-чудо" и "храни-врагове". Трябва да разбереш, че "магически" храни НЯМА - има "подходящи" храни според целта и фазата, в която си, само докато я изпълняваш  ...

Калорията не е "просто калория"
Многобройните "диети", с които те подмамват, са плод на неразбирането, че калорията не е "просто калория". Търговците на лъжи се опитват да те убедят, че единственото необходимо е да поддържаш енергийния прием под ниво и тялото ти ще се втали. Понеже това не се получава на практика (и лесно можеш да се убедиш в това), те "изобретяват" безумни списъци с "препоръчителни" храни и такива, които трябва да избягваш. За да звучат още по-убедително, те предлагат да се подложиш на тестове, като "Вега"-тест ... Така те заблуждават, че ти продават "твоята индивидуална диета" ...

Трудно ми е да определя кое е по-голяма глупост: определянето на въображаемата ти "индивидуална възприемчивост към храни" или "тайните хранителни комбинации", залегнали в безбройните "диети-учения". Истината, която ТРЯБВА да разбереш, е че съществуването на толкова много "диети" само по себе си означава, че ТЕ ПРОСТО НЕ РАБОТЯТ! Не се впечатлявай толкова от титлите, които красят имената на авторите им. Знам, че всички са "ДОКТОРИ": д-р Уилиям Хей ("Здраве чрез храна", 1933 година), д-р Хърмън Талер ("Калориите нямат значение", 1961 година), д-р Робърт Аткин ("Нова революционна диета", 1992 година), но се замисли върху това: ако "диетата" на някой от тях беше НАИСТИНА толкова успешна, би ли се наложило някой друг да работи върху ... друга? Чел съм тези книжки и знай - не са кой знае какво, защото всички те са просто отговор на чисто човешкия въпрос: "МОГА ЛИ ДА ГО ИМАМ БЕЗ ДА ПРАВЯ НИЩО?". В средновековието алхимиците са търсили "философския камък" (който магически да превръща всичко в злато), сега разни нови "доктори" търсят "вълшебното хапче".

Да ядеш "подходяща винаги" храна или да ядеш по "калорийни таблици", за да отслабнеш, е физиологически невъзможно. Твърде често оприличавам тялото ти на всякакви машини, за да ти помогна да разбереш как работи, но никога не трябва да забравяш, че то все пак е жив организъм. Да, ръководи се от инстинкти, но те са толкова много,  до толкова различни нива са развити във всеки един от нас и понякога са с толкова отчайващо противоположни реакции, че НИЩО, което дава ефект при един, не може да е със 100% гаранция, че ще проработи при друг. До този извод достигат още в най-древни времена много мъдреци и философи - Аристотел с неговите разсъждения върху темата за душата, Платон с неговата "Република" и други.

Всъщност именно Платон е кръстникът в идеята на психолога и преподавател в Харвард - Уилиям Хърбърт Шелдън (Уоруик, САЩ), който в 1954 година издава книгата си "Атлас на хората". В тази книга, Шелдън прави паралел между типологията на човешките характери и ... телесната им форма. Наименованията в класификацията си, той заимства от "Република" на Платон и я нарича "соматотипология":

• ендоморф (пълнеещ) - дебелаци, с големи кости;
• мезоморф (генетично надарен) - стройни, мускулести, природно атлетични;
• ектоморф (кльощав) - слаби, кокалести, с изключително бърз метаболизъм.

Понеже няма абсолютни крайности, всеки човек е съвкупност от трите соматотипа: ендоморф, мезоморф и ектоморф. Скалата на застъпеност на отделните типове в един индивид е от 1 до 7. Така например, типичният ектоморф е:

ендоморф - 1
мезоморф - 1
ектоморф - 7

Почти всички баскетболни звезди са екто-мезоморфи (например Майкъл Джордан):

ендоморф - 1
мезоморф - 4
ектоморф - 5

Глупаците биха спрели дотук и биха обрекли на неуспех усилията ти да промениш физиката си. Шелдън, обаче, като истински учен, продължава. Той споделя наблюденията си, че в концентрационните лагери през Втората световна война много ендоморфи (дебеланковци) демонстрират ектоморфни качества - стават кльощави, както и че повечето мезоморфи (атлети) с напредването на възрастта заприличват на ендоморфи (надебеляват).

Шелдън няма за цел да разбере, как можеш да отслабнеш или напълнееш. Той само ти помага да се самоопределиш по неговата соматотипология. Други учени стъпват върху тази класификация и започват да разсъждават как генетичната даденост може да бъде използвана за постигане на най-добрите възможни резултати. Логиката им е невероятно правилна:

• ако искаш да напълнееш, трябва да стимулираш ендоморфа в себе си;
• ако искаш да развиеш мускулесто тяло, трябва да стимулираш мезоморфа в себе си;
• ако искаш да отслабнеш, трябва да стимулираш ектоморфа в себе си.

Скоростта, с която ще постигнеш търсения ефект, зависи изцяло от числото (1-7) на застъпеност на типа в комплексността на телесната ти същност. Дали ще успееш, обаче, зависи от това, НИКОГА да НЕ работиш върху ЕДИН ЕДИНСТВЕН елемент от соматотипология си.

Ако си с доминираща ендоморфия (склонност към трупане на мазнини), няма как да стимулираш ектоморфията (фактическото отслабване), ако не преминеш през грижата за мезоморфията (трупането на мускулна маса). С други думи: ако си дебела, трябва първо да натовариш физически тялото си и успоредно с това да му дадеш храната, която ще помогне за увеличението на мускулната маса (най-вече протеини и мазнини). Увеличените мускули ще започнат да изгарят повече енергия и така ще увеличат топенето на тлъстините ти. На по-късен етап, когато тялото ти вече не е провиснала торба с тлъстини, можеш да отслабиш натоварването и да намалиш калорийния заряд на яденето си, което ще е сигнал, че вече не ти трябват толкова обемни мускули и организмът ти ще ги стопи, без да ги превръща обратно в тлъстини по талията ти. Това не означава, че няма повече да си доминиращ ендоморф, но ще си успяла да надхитриш природата си и докато се придържаш към добрия баланс на хранене и физическа активност, ще имаш в максимална степен това, към което се стремиш.

Основната грешка на ектоморфи (кльощави), които искат да се "понапълнят" е аналогична: вместо да преминат през стимулиране на мезофорфа (атлета) в себе си, като натрупат първо мускулна маса, която да увеличи нуждата на организма им от храна и калории, те се подвеждат по така наречените "захранващи диети" (главно въглехидрати), чиито единствен ефект е, че създават ужасни "паласки" на най-нежеланите места по тялото им, а веднага след захранването се връщат обратно към кльощавия си външен вид, но вече със "стрии" по кожата си.

Ясно ти е, че калорийният баланс е в основата на всичко, но за да извлечеш полза от него, трябва да се съобразиш с други променливи: термичния ефект на храната (калориите, които възприемаш като резултат от съдържаните в храната минус изразходваните за извличането на нутриентите в тях), влиянието на различните храни върху хормоните ти и нивата на кръвна захар, моментните нужди на организма ти от конкретни нутриенти. Както забеляза, всяка РЕАЛНА и ТРАЙНА промяна на физиката ти ЗАДЪЛЖИТЕЛНО преминава през трупането на мускулна маса.

Мускулите и видовете храни

Тялото ти е сложна система и като такава си има своите собствени аргументи за поведение и реакции. За да натрупа нещо или за да изгори друго, то трябва да има ПРИЧИНА! Склонността към напълняване е толкова упорита, че с каквито и комбинации от храни или хапчета да се тъпчеш, ти ще продължаваш да дебелееш. Дори да го лишиш от храна, веднага след илюзорния "слабеещ ефект", тялото ти ще напълнее допълнително, понеже това му е приоритетна цел. Само добър "повод" (по неговата собствена логика)  ще го  накара да си смени поведението. Понеже водеща цел е ОЦЕЛЯВАНЕТО, ако натовариш физически тялото си, то ще започне да трупа мускули (да увеличава обема им), за да се справи с новите дадености от начина ти живот и да осигури здравото си съществуване. Трупането на мускули преобръща целия метаболизъм и физиология, понеже за изграждането им са необходими съвсем други нутриенти и вещества, а те от своя страна се извличат по съвсем нов начин.

Появата на увеличена мускулна маса подменя изцяло състава на хормоналния коктейл в тялото ти. Можеш спокойно да изхвърлиш резултата от своя "Вега"-тест, защото вече няма да е валиден (затова ти казвам, че е голяма глупост!). Може би не знаеш, но първите хормони, чието производство рязко ще се повиши са хормонът на растежа и тестостеронът. Ще започнеш да усвояваш нутриенти, които досега си изхвърляла като ненужни!

Започва да се проявява "термичният ефект" на храната. За да си набави необходимите вещества, организмът ти ще започне да гори много повече енергия за извличането им от храната. Ще започне все повече да отдава значение на "незабележими" и "ненужни" до този момент съставки в нея. Буквално ще започне да "рови надълбоко" за тях. Това ще наруши енергийния баланс и ще започнеш да наблюдаваш първите симптоми на загуба на тлъстини.

Ето как "променливите" в установявнето на енергиен баланс в тялото могат да бъдат повлияни и впрегнати в изпълнението на целта ти. За да не си увредиш здравето докато трупаш мускули, много важно е да промениш правилно начина на хранене и разпределението на съотношението между въглехидрати, протеини и мазнини, но първо трябва да се запознаеш с частта: "Аспекти на слабеене #3: Физическата активност".