Галилео Галилей

"Всички истини са лесни за разбиране, когато са открити. Важното е да ги откриеш!"

Галилео Галилей


Хранене на мускула

Хранене на мускула
Прочетеното не е като Приложеното, но ако не го прочетеш, няма как да поискаш да го приложиш. Зависимостта между тренировките и храненето (виж: "Тренировки и хранене") може да бъде научно обоснована, но може да се приеме и като аксиома. Дори не е задължително да знаеш всичко, за да постигнеш красиво и здраво тяло, но бъди сигурна, че зад всеки съвет, който давам, и зад всяко мнение, което изразявам, стоят логика и факти. Това, което можеш да прочетеш по-долу, е опростено представяне на връзката между мускулите, енергията и източниците й, и има за цел да ти покаже основата, която ще ти помогне по-лесно да разбереш принципите на добрата тренировка и подходящото хранене, свързано с нея.  Опитай!

Как се движи мускулът?
Тук наистина ще съм съвсем кратък и ще кажа, че мускулът представлява сбор от влакна, наречени миофибрили. Миофибрилите от своя страна се състоят от протеинови молекули актин, съединени с небулин (актинови нишки), и протеинови молекули миозин, съединени с титин (миозинови нишки). 

Още няколко изречения, които са за обща култура и касаят механиката на движение на мускула: Съкращаването и отпускането на мускулите става без промяна на дължината на градивните му нишки - просто миофибрилите уплътняват или разреждат вътрешния си обем (средата на миофибила или Зона Ейч/"H"/). С други думи, чрез плъзгане навътре спрямо миозиновите нишки, актиновите нишки намаляват размера на незапълнената област - Зоната "H", и мускулът се "съкращава". Обратното - "отпускането" на мускулните влакна става с аналогично плъзгане, но посоката е към краищата на миофибрилите. Така се увеличава Зоната "H", а с нея и дължината на мускулната клетка.

Какво захранва движението на мускула?

Плъзгането на миофибрилните нишки изисква енергия и ЕДИНСТВЕН неин източник е АТФ (АденозинТриФосфат)/(ATP). АТФ е макроергично съединение (при разкъсване на вътрешномолекулните му връзки се отделя голямо количество енергия) и се състои от аденин, рибоза и три естера (остатъци) на фосфорна киселина. Всички клетки в тялото ти функционират благодарение на АТФ. Това е факт за всяка жива клетка, също! Енергията се отдава при разкъсването на връзките на АТФ с крайномолекулните естери на фосфорна киселина  (един или два) чрез химична реакция, наричана "хидролиза". При хидролизата, молекула АТФ реагира с вода и в резултат се получава АДФ (АденозинДиФосфат) + 1 молекула неорганична орто-фосфорна киселина или АМФ (АденозинМоноФосфат) + 2 молекули неорганична орто-фосфорна киселина (второто отдава около 25% повече енергия). От своя страна, АДФ и АМФ са ... прекурсори за получаването на АТФ.


Къде се синтезира АТФ?

Тялото ти, както и на всички многоклетъчни организми, е изградено от еукариотни клетки. "Еукариотни" е съставна дума от гръцки и означава, че клетките ти са "същинскоядрени" - имат истинско, специално обособено ядро (за разлика от прокариотните, които нямат) и органели (самостоятелно функциониращи структури, най-често отделени с мембрана/две мембрани, но някои нямат). В тези клетки има само един органел, способен да синтезира АТФ чрез окислително фосфорилиране. Нарича се "митохондрия", двумембранен е, заема почти 25% от обема на клетката и често е оприличаван на "клетъчна енергийна фабрика". Тук е моментът да кажа, че популярната "фотосинтеза" е методът, по който митохондриите във фотосинтезиращите растения произвеждат АТФ.


Колко АТФ имаш в тялото си?

Отговорът на този въпрос може да те изненада. В нормално развито човешко тяло има готов за употреба около ... 0.1 мол АТФ. Много добре те чух!!! Извика:

"Какво, за бога, е това?!"

Ами малко е сложно за обяснение ...

"Мол" е мерна единица за количество на химическа субстанция, възприета от SI (Международната система от единици). 1 мол е броят атоми, който се съдържа в 12 грама от въглерод-12 (изотоп на въглерода с атомно тегло 12). За да те объркам още повече, нека ти кажа, че при моловете не е валидна математиката - такава, каквато я знаеш от училище. Ето ти пример:
Химическата формула за получаване на "вода": 
2 H2 + O2 → 2 H2O
се чете така:
"Когато ДВА мола двуводород реагират с ЕДИН мол двукислород се получават ... ДВА мола вода! "
или
2 + 1 = 2

Горното няма нищо общо с АТФ, но исках да те убедя, че в случая, измерителят за количество няма значение. Във всеки един момент имаш толкова готов за употреба АТФ в митохондриите на мускулите си, достатъчен да можеш да се движиш (и дишаш!!!) ... НЯКОЛКО СЕКУНДИ!

Разбира се, че ще ти обясня защо! Енергията , която се съдържа в АТФ, се дължи на високо-енергийните фосфатни връзки (фосфоанхидридни връзки), които са толкова заредени, че ... са изключително неустойчиви. За да не започне хидролиза, те се нуждаят от високо pH в средата на съхранението си, а такава трудно се поддържа в тялото ти. Решението е следното: митохондриите ти поддържат много малки количества АТФ и при изчерпването му веднага синтезират нов. Процесът се нарича "рециклиране на АТФ", понеже от хидролизата се получават АДФ / АМФ и фосфорна киселина, а синтезът ги свързва отново в АТФ. Може да се каже, че в тялото ти:
АТФ + АДФ + АМФ = const.

и тази const. (константа) си остава НЕПРОМЕНЕНА, докато не наедреят или отслабнат мускулите ти!

Сигурно ти се струва твърде сложно и подробно, но как иначе да те убедя, че каквато и химическа глупост да ти пробутват "за сила", винаги ще е "глупост" и винаги ще е наливане на пари в тоалетната, ако не е и съсипване на здравето ти! Тук си спечелих още врагове и още недоверие, понеже все ще се намери някой, който да "потвърди от опит", че ... например с "Креатин монохидрат" започнал да вдига повече ... . Всеки има право да бъде наивен по своему, разбира се, но защо толкова малко хора МОГАТ да проумеят, че тази "сила" не идва от ПО-СИЛНИ мускули, а от ХИМИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ върху праговете на самозащита на мускулите.

Моята логика е такава:


Ако тялото ми е преценило МАКСИМУМЪТ на допустимо изчерпване на запасите от АТФ и затова НЯМА да помръдне и клечка за зъби, докато не синтезира нови количества, то КОЙ СЪМ АЗ да подлагам на съмнение това негово решение, тъпчейки се с ИДИОТСКИ СУБСТАНЦИИ, които потенциално водят до тежки заболявания?!?!?

Има ли някой, който не знае, че креатин НЕ МОЖЕ да се приема ПРОИЗВОЛНО и ПОСТОЯННО?!? Защо ли?

Да се върнем обратно към рециклирането на АТФ. В мускулите на нормално развит човек, който води нормално натоварен живот (малко спорт, малко почивка, малко работа, малко сън ...), АДФ/АМФ се рециклира до АТФ около 1,000 - 1,500 пъти на денонощие. Като се има предвид количеството (0.1 мол), това прави 100 - 150 мола или производство и разграждане на около 50 - 75 кг. АТФ ...


Как се синтезира АТФ?

Най-после ще си говорим за метаболизъм. Този трудноразбираем термин, често превеждан като "обмяна на веществата", страда от ужасно много изкривени представи, фолклор и спекулации. Синтезът на АТФ е една от важните задачи на метаболизма, затова "бързият" метаболизъм бързо възстановява складовете на АТФ, докато "бавният" - бавно. Всъщност, чрез метаболизма се освобождават калориите от поетата храна. Става по три начина, чието кратко описание следва:

Калорията е мерна единица за енергия (виж: "Aспекти на слабеене #1: Енергийният баланс"). АТФ се синтезира от прекурсори, които вече са налице в митохондриите ти след хидролизата (АДФ/АМФ). Единственото, което липсва е ... енергията, която да се "вложи" в АТФ. Основната енергия идва от калориите в нутриентите: въглехидрати, белтъчини и мазнини. Нарича се:


1. Аеробна система на АТФ-биосинтез


"Аеробен" ("с кислород") говори сам за себе си. Нещата стават по-подробни, когато разделим системата на две подсистеми, в зависимост от нутриентите, които се изгарят за извличане на калории:
  • Аеробна гликолиза - за калориите от глюкозата (въглехидратна) и аминокиселините (белтъчна);
  • Бета-оксидация - за калориите от мастните киселини (мазнинна);
Понеже съдържат различен брой калории и понеже са различно усвоими от организма ти, ето какъв е възможният резултат при АТФ-синтез, подсигуряван от тази система:
  • 1 молекула глюкоза = > 36 молекули АТФ;
  • 1 молекула аминокиселина => 12 молекули АТФ;
  • 1 молекула мастна киселина => 131 АТФ.
Стой! Преди да се хвърлиш да ядеш мазнини, довърши четенето на този текст (не остана много).

Най-лесно се извличат калориите от въглехидратите, после от мазнините, а до разграждане на белтъчини почти не се стига. Неприятното е, че когато последното става, то винаги започва от материала на собствения ти мускул ...

Аеробната система изключително бавно подсигурява синтезния процес, затова по време на тренировка няма почти НИКАКВА ПОЛЗА от нея. АТФ се синтезира от калориите на аеробната система най-вече докато почиваш или спиш. Затова "слабееш" СЛЕД ТРЕНИРОВКА, а не по време на тренировка!

Предполагам, че изпадаш в умиление, когато спомена "слабеене", но трябва да подчертая нещо: аеробната система почти не изгаря подкожните тлъстини, които вече си натрупала! Тя черпи нутриенти от храната, която поемаш, затова за добрата ти фигура е важно да се храниш редовно, така че в кръвта ти да има постоянно наличие от тях. В момента, в който се отдадеш на поредната "диета-лишение", измислена от алчен глупак, ти стресираш организма си и той започва да трупа запаси точно там, където най-малко ги искаш. Когато лишаваш организма си от редовно подаване на калории, АТФ-синтезът се затруднява и общата ти физическа кондиция страда. Сваляне на тлъстини става само ако организмът ти е спокоен, че проблеми с доставките няма да има и задържането на резерви в адипозната тъкан е ненужно.

Когато в залата напрегнеш мускулите си с тежести или стартираш кроса си в парка, бавната аеробна система няма да ти помогне, затова тялото ти разполага с по-бърза:


2. Креатинфосфатна система на АТФ-биосинтез

Количествата креатинфосфат са вече налични в мускулите ти и се явяват първи резервен източник на енергия за синтез на нови количества АТФ. Лошото е, че складовете на тялото ти могат да съхранят суровина за не повече от 8-12 секунди физическо натоварване. Заблуда е, че с прием на добавки може да се увеличат запасите от креатинсулфат. Опитите доказват, че само увеличаването на мускулната маса осигурява по-голям запас от това съединение.
Когато се изчерпи количеството креатинфосфат, митохондриите ти се обръщат към следващият по бързина на доставката склад на калории:


3. Анаеробна гликолиза за АТФ-биосинтез

При анаеробната гликолиза в синтеза на АТФ се включва наличния в мускулите ти гликоген и по-малко - глюкозата в кръвта ти. Складовете на гликоген са най-податливи към увеличение вследствие редовни тренировки, като можеш да постигнеш обеми, достатъчни за 2 минути тежки физически натоварвания.

Интензивният спорт изчерпва светкавично наличните количества АТФ и бързо стопява бързата възможност за синтез на нови количества с помощта на креатинфосфат и анаеробната гликолиза, затова силовите упражнения налагат да почиваш често. "Кардио" тренировките, от своя страна, поради умереното и равномерно натоварване, позволяват далеч по-голяма продължителност без почивка, понеже аеробната система успява да компенсира отчасти спада на АТФ в митохондриите на мускулите ти.

Е, вече можеш да си обясниш каква роля има храната за движението на мускулите ти - ОСНОВНА.